В моя свят така вълшебен
аз приказка за теб шептя.
И в твоите очи красиви
аз цялата ще изгоря!
Луната приказно сияе
и покрай нея ярките звезди
разказват тихо свойте тайни
и малко облаче пълзи...
Прегръща нежно малките здездички,
докосват се в безоблачната плът,
примряли те от пътя дълъг -
заспиват сякаш на мигът.
И облачето беличко ги носи
разказва им за своята съдба.
Пренася ги по пътя вечен
да сбъднат те една мечта.
Едно момиче взряно в звездите
избира си една от тях,
с която да споделя дните
и да не бъде то само...
Звездата тихичко присяда
до нежната, добра душа,
разказва й за свойте тайни
и как била е тя сама.
И как летяла е в простора синкав,
за облачето бяло и нощта,
за своите звезди - сестрички,
за бледата залязваща луна.
Прегръща я, поглежда я в очите,
с целувка спира топлите сълзи
и грейва с весела усмивка,
звездичката от щастие искри.
Но няма я! Изгуби се звездата...
Защо си тръгна? Остани!
Не ме оставяй в тъмнината -
без теб са слепи моите очи...
© Ди Todos los derechos reservados