Бодат последните лъчи
свещички в тази земна пита,
а аз притворил съм очи...
Да дойдеш ли при мен? Не питай...
Не ме развлича, ни гнети
ни стрък въздишка, глътка песен...
Би трогнала със сълзи ти
и слон в Шри Ланка дваж по-лесно.
На себе си съм чужд дори.
А бях, си спомням, ласкав доста
с жена, с която до зори
превързвахме души и кости... ...