Мили мой Хахо!
Пиша от мойте смъртни пръсти,
които без пощада ми отне!
Пиша ти, може би е късно,
но подари ми миг любов поне!
Мили мой Хахо!
Говоря ти за мойте чувства,
които така и никой не разбра!
Пиша ти, защото ми е мъчно,
че хората не ме приемат "така"!
И сам понасям кръста
на тази моя тежка съдба!
Отче мой, Хахо,
танцувах бодро и вярвах,
че ще преживям "така".
но ти отне ми и тази моя,
малка - очаквана мечта!
Сега съм непотребен и ще чакам с нетърпение,
да ме вземеш и да изгориш мойта тъжна душа!
Защото болката, която ми оставяш,
превръща ме в дяволски обречена на суша река!
© Лефтерчо Todos los derechos reservados