Животът за мене пести си цветята,
не исках и аз да ги къса.
С копривена риза до днес ме намята.
Завижда ми явно. На хъса.
Издигах ли къща, все нямаше стряха
и бе от основите крива.
В градината тръни на воля растяха,
венеца от тях ми отива.
Чешма ли съзиждах за жаждата чужда,
водата пелин бе. Горчеше.
Но пиех, не се и оплаквах без нужда.
Е, само в стиха безутешен. ...