Лицето ти, либе, сияе,
щом към мене погледнеш.
Сърцето ти, либе, играе,
щом до тебе приседна.
Ръцете ти, либе, сръчните,
ме обгръщат със нежност.
Стопяват ти, либе, пръстите
по косите ми скрежа.
А очите ти, либе, греят,
щом дочуеш гласа ми.
Устните ти, либе, ми пеят,
и отнемат дъха ми.
Гласът ти, либе, леко трепва,
щом ми име изричаш.
И друго не ми е потребно,
щом така ме обичаш.
© Ива ВалМан Todos los derechos reservados