Пеперудено нежна и мека, вечерта се разстла над земята.
По невидима лунна пътека слезе Бог и погали децата –
да пораснат добри и човечни, умни, смели, творци на живота
и лекарство за мир да намерят, да умрат семената на злото.
Тази вечер децата сънуват чуден сън за небесна поличба,
под клепачите морни изплуват чудеса, сякаш с пръчка магична
някой тайни извечни разкрива за познания, скрити дълбоко
и повяхват полетата сиви на коварство, злини и жестокост.
Тази вечер децата са кротки и усмихнати в свойте постели,
из Вселената правят разходка, Бог ги води по пътя умело.
Тази вечер вълшебство изприда и втъкава го в мислите детски –
този свят, от безумна корида, да превърнат в могъщо наследство.