15 jun 2017, 11:11

Така ми се живее 

  Poesía » De amor
324 1 2

Така ми се живее

 

Продължавам все така да се вълнувам,

на талази, щом мъглата заприижда.

Напоследък нещо недочувам.

А и зрението ми отслабна. Недовиждам.

 

И косата ми пооредя. Не мога

нищо да направя. Съжалявам.

Атеистка съм. Но моля се на Бога,

да не идва ден, да оглупявам.

 

Ти ме гледаш с грейнали очи.

Как, кажи ми, да не се засмея?

Не ми казвай нищо. Замълчи.

Миличък! Така ми се живее!

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силни редове. Поздрави Дани!
  • Много силен стих, Дани! Животът е борба и ние трябва да се борим. Прегръдки от мен!
Propuestas
: ??:??