Крилете ни
са всъщност рани
от битките да бъдем себе си.
Перата ни
са всъщност белези
от непревзелите ни демони.
И блянът
да летиш високо
от плът платен е на частици.
И по-добре
да са дълбоки раните...
Така се става птица.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados
ранена
но с устремена
нагоре зеница!