Така стоят нещата

3 jun 2017, 23:47

Poesía » Verso libre

457 3 3

Нощ е...

тъмни сенки се преплитат в мрака!

барове затварят,

пердетата се спускат,

лампи се гасят...

Хрисимите хора не обичат улицата.

Пазят се от простотата!

Клошари със найлони се завиват

стискат си бутилката

(утехата) в ръката

мъничко момиченце претичва

от магазинчето познато.

Дърта курва грозно стене

...изкарва си заплатата...

...чува се далечен плач на гладни бебета...

чувам...

чувам как пияница жена си грозно бие...

Чувам и капчиците на росата...

тъжно ми е... но понякога така

стоят нещата...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Звездичката (Ивелина каменова)

2017-06-04T22:54:16+03:00

Уважавам те за това,че не заобикаляш истината, а се спираш и без страх я поглеждаш в очите. Поздрав!
Цъки (Христо Манчев)

2017-06-04T21:36:45+03:00

Обичам Те за този коментар, Анабел.
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-06-04T00:07:22+03:00

Директен и натуралистичен, както обикновено... Но всеки стих е пълен с болка и нетърпимост към грозните неща в живота. Силно въздействаш, Цъки!