16 jul 2024, 15:24

Така съм само някакво си тяло 

  Poesía » Filosófica
236 3 5
Не спя отдавна вече. И не искам,
за мен не съществува сбъднат сън,
обличам таралежовата ризка.
Душата вътре, а бодлите – вън.
Бодлите ли? С лице са, а и с име,
не ги подрязвам. Нека да растат.
За ласка ли си, ветре, тъй петимен,
че долетя в бодливия ми свят?
Не ти е нужен! Тук живеят луди,
повярвай ми! Не го е Бог създал.
Не те очаквах, даже ме учуди.
Не смей към мене да изпитваш жал! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??