Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
31 mar 2021, 8:43  

Такава си ме взел 

  Poesía » De amor
607 2 6

В утъпканите делници, разминати,
сме заедно, но някак сме си чужди.
И сред звездите търся пак причината,
да те обичам искрено, без нужда.

 

И от ярема ни, боли ме рамото.
Ти казваш, вече старостта върти ме.
Напомня, че не съм умряла, само то,
а аз кръщавам вятър с твойто име.

 

Такава си ме взел – съдба, обричане,
в главата ми – вселени и комети.
Не лъгах, че съм лесна, за обичане,
но пее ми душата и ти свети.

 

Когато се изтърка и оръфа се
тетрадката ми с обичта преляла,
щурец цигулка вади, от калъфа си
и пее тихо, тъжно, на раздяла.

 

А нощем, погледни Луната, бледната,
ще видиш мен и вятър ще заплаче,
за любовта ни – първата, последната...
А аз ще съм, сред звездните косачи...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??