Такава съм...
Очите ми бадемови са тъмни бездни,
в които факлите на искреност горят,
пред тях се ширват хоризонти неизвестни
и те усмихнато ги следват, понякога сълзят...
Косите ми са полъха на нощен вятър див,
откраднали са късче злато от луната,
смехът ми е омайващо звънлив,
отекващ като песен за любов сред тишината...
Такава съм! Душата ми оплита в мрежа от невинност,
плетат я сръчно белоснежните ръце
и възлите – целувки с вкус на медовина, ...