30 abr 2008, 12:18

Таксиметърджията 

  Poesía » Filosófica
856 0 11
Аз съм чичкото с гола глава и огромен корем,
който кара колата, взема парите
и, ръфайки баничка на прага на нощ или ден,
все не сколасва да си короняса зъбите.

Аз съм таткото, който изхранва три малки деца,
редовно пропускайки родителските им срещи,
най-противния мъж за една невъзможна жена,
най-редовен клиент за онази стоп-палка отсреща.

Някоя заран ще ме открият вдървен
и две хиляди клаксона ще пищят на умряло.
Моят дрипав живот ще си тръгне с радост от мен,
вече описан
                    в стих на Никола Вапцаров.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави на лирическия и вместо клаксон - едно сърдечно ръкостискане!
  • Това е едно от най гениалните стихотворения!!!*

    Харесвам ли?! Обожавам го!!!
  • Отново прочетох този стих с удоволствие... защо ли си мисля, че го бях чела преди тук? Страхотен е!
  • Права е Иванова, ама бирата ще я употребим - няма страшно!
    А на Нико не му обръщайте внимание, той, човекът се е заел с тежката задача да прави вивисекция на поета, затова просто е забравил какво точно е поезията!
    За стиха - на ниво, както винаги!!!
    Поздрави, Краси, и малко бакшиш под форма на 6.
  • цитат: " хех...абе все още има хора които правят разлика между лирическия и автора ."

    Ето точно с такива бих искал да пия по бира насред Пловдив.Аз черпя.
  • Дали след този стих не си заслужил да те возят безплатно?!
  • Едно уточнение: Не съм таксиметров шофьор, нито съм бил някога...
  • !!!
    тъжно е...
    много хубав стих.
  • Поздрав за лиричната душа с прозаична професия...
  • Хареса ми този автопортрет или портрет...Но ми стана тъжно.
  • Аз съм тази дето прочете ... и те поздравява!
    !!!
Propuestas
: ??:??