6 feb 2011, 22:10

Такъв е животът 

  Poesía
883 0 2

 

 

Такъв е животът

 

Намръщен и нервен

животът ми вика

когато след грешка

тъжа и унивам

когато не мисля

за нечии чувства

когато приспивам

разсъдък ненужно

когато избухвам

първично и после

се лутам из болки

сълзи и посоки

когато погубвам

и себе си даже

с фантазии щури

на черни талази

измъча главата...

но някак просветне

и смисъл намеря

изправя се леко

пристъпя несмело

и крачка след крачка

повдигам и чело

а лъхне ли вятър

си казвам – живея

това е начало

и тръгвам по-смело

вървя по земята...

тогава отново

се смее животът

а аз му намигам -

добре ме нахока. 

 

 

 

© Ани Виделова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми, Ани!
    ( съгласна съм с Перо)
  • Радвам се, че все пак някой е взел отношение. И мен ме бодеше думичката и ще поправя. Просто не бях сигурна. Благодаря!
Propuestas
: ??:??