Такъв какъвто си

Искаш да ти кажа името си.

Аз нямам име.

Искаш да видиш лицето ми.

Аз нямам лице.

Аз съм всичко и нищо,

хармонията и хаоса в едно.

Чудиш се какво се крие зад маската,

но там е има само още една.

Опитваш се и се опитваш

да успееш коя съм аз, но

накрая няма да спечелиш.

Аз съм сянка, слуга и господар.

Аз може да съм деня,

но какво ми пречи и да съм нощта.

Може да се окажа сладка птичка,

пееща приспивна песен.

Или зловещо чудовище,

дошло от най-страшния кошмар.

И накрая какво?

Ще продължиш ли или ще се предадеш?

Не можеш ли да осъзнаеш, че

аз съм самата себе си,

нито нещо повече, нито нещо по-малко.

Всеки да ме вижда както си поиска,

те не са просто нисши същества.

Но аз знам истината за света,

скрита дълбоко в човешката душа.

Име, лице, образ...

На кого са нужни тези неща?

Вътре в теб име нещо по-важно,

Малко съкровище, ярка светлинка

и това си самият ти, такъв какъвто си.