8 may 2006, 9:23

Такъв, какъвто си 

  Poesía
604 0 3

Без твоя глас
е няма всяка песен,
  без твоя смях,
мълчание трескаво крещи.
  Без твоя арамат,
нямя топлина наесен,
  без твоите очи
съм сляпа и мълча.
  Без теб губя
римата в речта ми,
  без теб изстинаха
моите постели.
  Без теб, сякаш
са косите побелели,
страниците на всички
от теб прочетени ми книги,
сякаш пожълтели.

И сега те искам пак!

Такъв, къкъвто си!

Не искам маски,
не искам Бог.

Съвършен и не чак толкова
обичащ, иронизиращ дори...

...обикновен и вълшебен.

Необещаващ нищо
за идните дни...

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??