с благодарности на lotos (Ирина Костова ) за прекрасната фотография и за
вдъхновението
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=221547
Там, където в розово шептят тревите
и влюбените облаци се гонят,
може би забравили сме си мечтите,
чувствата и мислите в агония.
Там да идем, скъпи мой, и да поседнем.
Под небето двама с теб да помълчим.
А душите да говорят. За последно.
Да ги чуем... и да им се подчиним.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
обеща ми да идем довечера
и да слушаме как тишината
раменете им кръгли облива....
Поздрав
П.С. Лотосче заслужава твоя нежен стих за тази прекрасна снимка...