20 dic 2019, 8:28

Там 

  Poesía » De amor
627 0 0

Оставам там,

където времето е само наше,

и в него само вечността ни плаши

там в миг, на кея - като капка в океана

аз потапям се, аз там оставам.

 

Оставам там,

където нямаше ме мен 

и теб те нямаше отдавна,

а само чувахме вълните бавно

сред сияние, докато светло става

и събужда ни... аз там оставам.

 

Оставам там

и ще те търся, ако другото е мрак,

но обещавам ще се срещнем пак

и ще премина и през лед и лава,

където ти си там, аз там оставам.

 

Оставам там

и чувам ти ме викаш също

един след друг пейзажите прегръщаш

не се страхувай - още там е и тогава...

аз искам с теб, аз там оставам.

 

Оставам там

с плат черен скривам звука от стрелките,

свещта издухвам, а спомените си

един след друг във стиха подарявам,

събличам роклята... и там оставам.

© Петя Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??