Оставам там,
където времето е само наше,
и в него само вечността ни плаши
там в миг, на кея - като капка в океана
аз потапям се, аз там оставам.
Оставам там,
където нямаше ме мен
и теб те нямаше отдавна,
а само чувахме вълните бавно
сред сияние, докато светло става
и събужда ни... аз там оставам.
Оставам там
и ще те търся, ако другото е мрак,
но обещавам ще се срещнем пак
и ще премина и през лед и лава,
където ти си там, аз там оставам.
Оставам там
и чувам ти ме викаш също
един след друг пейзажите прегръщаш
не се страхувай - още там е и тогава...
аз искам с теб, аз там оставам.
Оставам там
с плат черен скривам звука от стрелките,
свещта издухвам, а спомените си
един след друг във стиха подарявам,
събличам роклята... и там оставам.
© Петя Маркова Todos los derechos reservados