Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
12 dic 2007, 8:38

Там горе... 

  Poesía » Del paisaje
1016 0 11

*          *          *


Ти бил ли си там горе в планината,

когато я погълне черна нощ

и само светлината на луната

огрява страшната й мощ?



И когато облакът я скрие

и над тебе легне леден мрак,

и чуеш вятърът как вие,

затихва и се връща пак...



И легне на плещИте ти умора

в утробата на майката природа,

дървета се превръщат в хора

и сенки ти нашепват за прокоба...



И изведнъж небето пада,

опира в остри върхове.

И светкавица, като девица млада,

се гъне в тъмното небе...



А борове пищят със сухи клони,

вятър ближе с лед очите

и мократа скала заслон е,

във който търсиш топлота прикрито.



И ето пак, оназ девица млада,

която озарява небосклона,

издига сред водата нощна клада

и гуши се до тебе под заслона.



Ти бил ли си, сам, горе в планината?!...

да я поглъщаш с всички сетива...

да забравиш... дребното и суетата,

 

и... да отпуснеш... тетивА.



И след като отмине всичко

и блеснат златните лъчи,

и глас напънат диви птички,

а тя утихне... Замълчи!...


Това е тя, великата природа,

а ний сме нейните чедА,

но... Не сме една порода,

в това е наш`та красота...

 

*          *          *

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??