Когато не разбирам света
и той също не ме разбира,
закотвя се сърцето ми голо
там където, просто е обичано.
Където обяснения не дава,
и на никого нищо не дължи,
и за мечтите си не заплаща,
там, там където си у дома.
Там, където може да поплаче,
където може просто да се смее.
Там, където може да е уязвимо,
където никой не ще го нарани.
Там, където може да е себе си,
без да трябва да се преструва.
Там, където в обятията ти
се изгубва и сетне се открива.
Какво му трябва на човек
със себе си да бъде щастлив?!-
Да открие онова едничко
място на света, толкова негово.
Когато повече не мога да понасям,
сам сама товара на плещите си
и в този миг когато прибера се у дома,
погледа ми в погледа ти остава.
И тогава се усмихвам на света,
а той връща ми усмивката си,
тогава целият ми свят се озарява
и знам че с всичко ще се справя.
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados