Оплетени в кълбо от полуистини,
не можем да намерим вече края
и за това сме тук. Несмело се разлистваме,
а всъщност ни е страх да се познаем.
Ти се боиш, че в старата си кожа,
в която толкова удобно си навлечен,
да бъдеш вече същия не можеш.
Но и да бъдеш друг не можеш вече.
Боя се да не се открия в тебе
безкрайно уморена от обичане
и заменима. Чак до непотребност.
И че ще ми е вече безразлично. ...