18 mar 2012, 0:10

Там никога септември не пристига 

  Poesía » Filosófica
867 1 24

 

Харесвам онзи август от картината,

със кроткото безоблачно небе,

с ветреца, дето дипли кринолините,

с притихналите ярки цветове...

 

Със улицата прашна, с хлапетиите,

надничащи зад срутения зид,

а в погледите им танцува любопитната

и вечно непорастваща невинност...

 

Под сянка на чадърче хубавицата

кокетно се усмихва и мълчи...

Мъжът до нея - поизпъчен чинно,

очаква отговор с премрежени очи...

 

Там няма листопад и няма зима.

Звездите и луната - непознати са...

Животът там тече като застинал

във сянката на дремещото лято...

 

Там никога септември не пристига

със тъжни и злокобни новини...

Там никой не старее, не умира

и никой никого за нищо не вини...

 

Оазис сред живота ми пустинен

(не ме предаде и не ми изневери).

Парче от август във една картина,

в която лятото на детството ми спи...

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??