Колко пъти светът ми се преобърна,
колко пъти си тръгвах, за да се върна,
колко отрова изпих, и с колко болка препих,
все остава нещо неизживяно, неизвървяно,
посоките, някой казал, четири били -
колкото повече живот се изтърколи,
не четири - посоки безброй, колкото звезди,
светът необятен, пътеки непребродени:
губиш любови, губиш хора, сърцето кърви,
от парчета разбити нов пъзел редиш,
всичко да ти вземат, само твоето време
и мечти никой не може да вземе! ...