5 may 2007, 14:47

ТАМ, В СЯНКАТА НА СЪННИТЕ ДЪРВЕТА 

  Poesía
1097 0 2
ТАМ, В СЯНКАТА НА СЪННИТЕ ДЪРВЕТА,
загърнат във блуждаещи мъгли
на черен камък, гол, седи поета
и плаче...
А в душата му вали
сияен дъжд
и ромонът пречиства
натрупаната тиня от света,
обидата от людските безчинства,
безсилната печал пред глупостта...
И тежкото чело е заблестяло
от капчици божествена роса... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??