Гледам ги птици,
гледам ги две,
преплитат във полет
красиви криле,
танцуват,
припяват песни любовни,
без тежест в душата,
без ненужни тревоги.
Гледам и себе си-една
и над мен е небето,
но аз съм сама.
Завиждам за полета,
завиждам че са две,
не мога ли и аз да бъда
птица с разперени криле?
Ще мога да бъда
и аз свободна,
стига да срещна
за този танц
любов достойна.
© Teodora Andreev Todos los derechos reservados