Един усмихнат лист
от клона се отрони.
Пое си дъх
и виж -
сърцето се отвори.
В танц нежен
той се вля
и бе така
свободен,
че другите листа
се пуснаха
от клоните.
В хармония омайна
се срещнаха -
едва сега.
Видяха се,
разбраха се,
запяха песента,
чиито ноти бяха
до днес.
Съседи по неволя,
братя по съдба.
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados