Децата ни, скъпа, отдавна веч' не са деца,
а ний сме, мила, неусетно някак побелели.
И на лицата ни животът своята следа
остави, белег от мечти и болки отшумели.
И всеки косъм побелял във нашите коси
не със една-едничка грижа в болка е белязан.
И нека огънят във твоите очи пламти
и днеска, скъпа, пътят ти да е с любов огряван.
Била е, казват, любовта прашинка на света,
но дето две прашинки във безкрайната вселена
се срещнат и се слеят, заблестяват кат' звезда
сияйна, лъчезарно ярка, огненочервена... ...