Танцувай, ветре, танцувай, защото утре няма да можеш.
Танцувай днес и в мрака, и в деня, защото утре ще се потъмни една съдба.
Това ще е твоят танц на живата смърт,
танцът на отклоняването от господ и светостта.
И ако можеш, ветре, отиди и разроши косите на това момиче
и покажи ù поне като за последно глътките въздух, които поема,
защото утре е денят, в който то си отива, отива си, но без своята рожба.
Танцувай така, сякаш много хора са на прага на епидемия,
сякаш предстои нещо много черно.
Защото след този ден и нощ денят дълго ще стои уплашен в ъгъла
и няма да може да покаже красотата си.
Танцувай из стаята ù, из тавана и напомняй за нещото, което дълго ще търси, ...