Танцът на балерината
Ловиш мига и галиш го във длани,
блестиш от чувствения водопад.
Косите ти са укротени океани
без гибелните ветрове на март.
Върти се сцената от демоничен въздух,
проскърцва с болка, пъшка...
невидимо за чуждите очи възкръсва
едно дете, повдигнато на пръсти.
Душата си пред нас разкрива
без много свян – без балдахин,
и златокос, и белокрил архангелът ...