Сянка се промъкна покрай мен,
в минутите на пурпурния залез,
безшумна тя се вгледа в космоса зелен,
изплел венец в отблясъка на приказни корали.
Поглъщах грейналия шеметен пейзаж,
вдишвах царството на цветове
с възхита от вълшебния колаж,
немеех с мислите си за света
на прелестните светове!
Мозайката на бисерния натюрморт
играеше с последните лъчи,
мозайката в годините на вихрен корт ...