Без срам, без страх,
както някога на двора
ще се водя
по музиката на живота.

И нищо,
че не дотам аз знам
какво това
би трябвало да значи

И нищо, че езикът е злощастник,
осъден да не може
за човешкото
най-важното
да каже.

А танцът пак е танц,
песента все песен,
дори и да не знаем
каква там помисъл ги е родила.
Все същата наслада ще изпитам,
все тъй леко ще ми стане.

И вечно вярна бих била
на тоя танец
неразбран.
По върхове самотни
и равнини заспали
съвсем спокойно ще звучат
всички песни стари
от нови устни пак изпети.