Завъртя ме в танго есента,
бързи стъпки сред вятър студен.
Сцена малка от жълти листа
и оркестър невидим за мен.
Тя държи ме нежно през кръста,
аз я гледам в очите пленен.
И не пасвам ѝ много на ръста,
но ме носи, върти в късен ден.
Стъпка в ляво, две във встрани
и върти ме, върти ме, върти.
Все по-близо до мен я притискам,
а кръвта ми кипи ли кипи. ...