Таралеж

1 ene 2018, 1:37

Poesía

451 0 2

Целият в бодли.

Когато го боли,

той скрива се

във себе си.

Боде навън -

един ранява,

друг прорязва,

трети белязва,

обърква,

гони

и прогонва

друг.

Но болката

остава.

От опасността

на другия

спасява се.

Но себе си как да спаси

от себе си?

Боде го,

отвсякъде са тръни.

Не може,

не иска

да живее

в тръните.

Простор и мекота копнее.

Красота и път.

Глава подава,

бодлите си приглажда.

Осмелява се.

Да бъде цял -

и свобода,

и шир.

Да се сдружи със себе си.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

koral (Кирилка Пачева)

2018-01-09T18:07:51+02:00

Хубава Нова година и на теб, Маргарита!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-01-01T09:03:08+02:00

Защо мислиш, Бог му е дал бодли? Защото се нуждае от тях. Да оцелява. ЧНГ и мно щастие, мир със себе си!