Таралежчето
ТАРАЛЕЖЧЕТО
Когато Клинтън тук пристигна,
докато бе и си замина,
не пускаха по булеварда
дори една кола да мине!
Едно златисто таралежче,
излизаше от парка вечер,
пресичаше съвсем спокойно
към друго паркче недалечно.
Дали, за да си поиграе,
дали, за да се поразсее,
и се завръщаше обратно
преди зората да изгрее.
Отново булевардът бръмна.
И заранта, преди да свари
във парка си да се завърне,
една маршрутка го удари.
Телцето му - кълбо златисто
от гъсти пухкави иглички -
до мантинелата отскочи
и там остана със години.
И сняг, и дъжд го там валеше,
и жарко слънце го печеше:
накрая то кълбо не беше -
кръг от бодлички само беше!
Когато сутрин, със колата,
по булеварда преминавах,
аз винаги натам поглеждах
и със тъга го споменавах.
Сега, когато Буш пристига,
преди кортежът му да мине,
работници по чистотата
бодличките му ще открият,
ще ги сберат в една лопата,
след туй асфалта ще измият.
Ще ги изхвърлят. И тогава,
по цялата земя огромна,
за мъничкото таралежче
едва ли някой ще си спомни!
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви за отзивите, скъпи приятели! В това стихотворение има един мъничък сатиричен момент - че булевардите уж са почиствани при идването на Клинтън и после при посещението на Буш! Но то не е за посещението на Буш - то е, или поне такова исках да го напиша, едно много тъжно стихотворение за смъртта на таралежчето. За жалост, много не ми се удаде! А за Буш сега отивам да постна едно друго!
-
На мене друг ми е проблема -
не можело да се простира!
Ми други гащи ако немам,
не ми остава никаква дилема -
дали пред моя блок на бира,
или от покрива да протестирам!
Без гащи вкъщи трябва да се свирам!
А Буш пред блока ми изобщо да не спира!
В миша дупка ни свряха за 3 дни, Ангарее, даже и на терасите!
-
Буш-менът що не вземе да се секне,
да мине нейде отстрани.
Война с жена си да си спретне,
а не у нас да се върти.
Поздравления, Ангар!!! -
Дааа, опасни са бодлите на златистите таралежчета...
И не за друго, не може да ги погали човек. -
Може да коригираш, но не и да изтриваш.
Много е хубаво Ангар, въздействат думите ти.
Поздрав и усмивка. -
Какво говорите! Мен ме е срам че съм пуснал такова необработено нещо, съвсем на минутата съчинено! Пуснах го само за да не му мине момента и то само с мисълта, че в този сайт нещата могат и да се коригират, и да се изтриват!
-
Огромен си Ангар!
-
каква душа имаш!*
настръхнах.
Бодличките ме заболяха... -
Тъжно!!
Но истинско!
Така беше и с папата!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
