23 feb 2006, 22:13

Татко 

  Poesía
2574 1 6
Блъскаше се татко
от зори до късен мрак
а пари не стигаха
за хляб и дрехи пак
Връщаше се късно
скапан - смъртно уморен
и заспиваше в леглото
сам и вечно натъжен .
* * *
..... аз пораснах
моят татко - татко остаря
времето безмилостно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриан Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??