15 dic 2013, 20:41

Татко 

  Poesía » Otra
927 1 5
Така внезапно ни напусна, татко,
а мама те обичаше тъй много.
Отвори се в сърцето ù жестока рана,
но болката си изповядваше пред Бога.
Годините търкалят се по склона
на битието и отлитат неусетно.
Сълзите бавно се отронват
и мъката пирува често.
Може би, може би има живот
след смъртта и пак ще се срещнем.
Две души - свободни от тленни окови.
Съкровена мечта по пътя извечен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??