26 ene 2008, 22:26
Татко... думата мираж в моите устни
Татко... думата мираж в моите устни.
Татко... мисъл, небивала за мен.
Къде си бил до днес? Сред друми чужди?
Къде си бил до вчера? До утрешния ден?
Аз никога не съм те чакала на прага.
Аз никога сълзи за теб не съм редила.
Не съм и мислила, че за теб сега ще страдам.
Че мислите ми близки ще са до обичане.
Аз никога не съм я казвала...
... оная дума, дето другите зоват.
И знаеш ли, никога не съм полагала
глава на скута ти, де’ мечтите ми да спят.
И страх ме е, че няма да те видя.
Ако животът реши да е жесток.
Но нима до сега беше мил привидно...
... или съдбата ми за мене е порок?
И мисля си, че твоите очи,
като моите са - кафеникави.
Но защо разбил си своите мечти?
И избрал си други пътища, безлични?
Трудно ще ми бъде да ти кажа татко,
дори когато очите ни се срещнат.
Животът може би за кратко
ще ни даде миг на мъничко човечност!
И страх ме е, че може да обикна
човека, дето някога детето е оставил.
И сега жената в мен да свикне
на повече мъжки ласки да се радва.
И татко даже може тайничко да те наричам.
Щом очите ни са толкова еднакви.
Страх ме е, (разбираш ли?) че мога да обичам
човека, дето мъжа накара ме да мразя...
Татко... мисъл, небивала за мен.
Къде си бил до днес? Сред друми чужди?
Къде си бил до вчера? До утрешния ден?
Аз никога не съм те чакала на прага.
Аз никога сълзи за теб не съм редила.
Не съм и мислила, че за теб сега ще страдам.
Че мислите ми близки ще са до обичане.
Аз никога не съм я казвала...
... оная дума, дето другите зоват.
И знаеш ли, никога не съм полагала
глава на скута ти, де’ мечтите ми да спят.
И страх ме е, че няма да те видя.
Ако животът реши да е жесток.
Но нима до сега беше мил привидно...
... или съдбата ми за мене е порок?
И мисля си, че твоите очи,
като моите са - кафеникави.
Но защо разбил си своите мечти?
И избрал си други пътища, безлични?
Трудно ще ми бъде да ти кажа татко,
дори когато очите ни се срещнат.
Животът може би за кратко
ще ни даде миг на мъничко човечност!
И страх ме е, че може да обикна
човека, дето някога детето е оставил.
И сега жената в мен да свикне
на повече мъжки ласки да се радва.
И татко даже може тайничко да те наричам.
Щом очите ни са толкова еднакви.
Страх ме е, (разбираш ли?) че мога да обичам
човека, дето мъжа накара ме да мразя...
© Ди Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
И страх ме е, че може да обикна
човека, дето някога детето е оставил.
И сега жената в мен да свикне
на повече мъжки ласки да се радва.
...
Има защо да те е страх,
но силата ти е повече. -
Болката е останала у теб,но там някъде в сърцето си ти обичаш този човек .Дали можеш да простиш?Или това още повече ще те натъжи?
Поздрави и пожелания за много обич.
С обич Снежана -
...тъгата в живота ни има различни измерения....
много ме натъжи...с обич,Диана. -
познато и все пак странно,че си възпяла недостойният.Поздрав!
-
!!!!незнам какво да кажа...просто...не мисля,че каквото и ДА кажа ще има смисъл...поздравявам те за стиха и за силата ти!
-
Диана, Диана... инстинските емоции, инстинската тъга... не се побират в стих, не се побират в думи. Ти ни даде бегла представа, колко тежко е това. Благодаря ти, че ни го сподели.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
човека, дето мъжа накара ме да мразя...
Мила Диана,толкова много си страдала...