Без тебе пораснах като кораб без платна
и все вятъра в далекото търсех самичка.
Не разбирах, че всъщност търсила съм теб
като дърво без корен, като огън без искричка.
Цял живот живяла съм като с половин душа...
без да съм разбирала, че плакала е тя навътре.
Но, знаеш ли, аз винаги те чаках на брега
и вярвах, че ще дойдеш, и ще ме прегърнеш.
Прегърна ни със теб една така жестока гавра
в края на живота ни, когато се видяхме...
От тогава аз не съм човек! Не съм! И страдам!
… заради лоши хора, години с тебе пропиляхме. ...