ТАТКОВИНА     

Мъртвите забравиха да те помнят.

Живите не могат да те разберат.

За родените сега си край бездомен.

Родино, днес си на кръстопът.

От завист те разпънаха на кръст.

Заграбиха земите ти свещени.

Децата ти прокудиха без шепа пръст -

писмата им горчат от сълзите солени.

Че раждала си ти, мъже- титани.

На двадесет години ги даваш курбан.

От свои и чужди цялата в рани.

… Сега за твоя кръст съм прикован.