6 nov 2014, 1:50

Тази, която... 

  Poesía » Otra
2756 3 8

Здравей, дъще, позна ли ме?

Аз съм тази, дето те носеше,

дето плака, докато те раждаше

и те милваше, и докосваше.

 

Аз съм тази, дето целува

чак до гъдел ръчичките,

дето нощем будува,

щом са мокри очичките.

 

Аз съм тази, дето боли я

до припадък сърцето,

ако само си гладна

или пари челцето.

 

Аз съм тази, дето ще връзва

панделки на косичката,

всяка раничка ще превързва

на коляното и душичката.

 

Аз съм тази, дето ще страда,

щом ти разбият сърцето,

паднеш ли, ще те изправям,

ще ти посочвам небето.

 

Здравей, дъще, позна ли ме,

моя обич голяма?

В твоя мъничък свят аз съм всичко.

Здравей, любов, аз съм мама!

 

 

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесен стих!
    Хубава поезия!
    Поздравления за написаното!
  • Благодаря ти, Мария! И аз се радвам, че ме откри. 💓🤗
  • И аз ти казвам браво! Много истинско и неустоимо вълнуващо е!
    Радвам се, че днес те открих, Зори!💕
  • Браво!
  • И аз съм тази, която щом от дома тръгнеш,
    Вода ще плисна от менче за късмет
    Сълзи е скрия, топло ще те прегърна
    И ще се моля за теб където и да заживееш
    И винаги можеш да разчиташ ако помолиш за съвет.
    ... и аз съм майка на момичета.
  • Много чуствено стихотворение! Всяка майка която е изгледала дъщери няма как да не я докосне !
  • Майчината обич е безгранична...
  • Браво!
Propuestas
: ??:??