Тази късна любов е така уморена...
И покрита е с белези от изгарящи страсти.
Тихо влезе във теб. Тихо влезе и в мене.
Тази есенна обич, вик за последното щастие...
Тази късна любов по душа се съблича.
Но, дори среброкоса, тя е млада, красива...
Тя без грим и без капка суетност обича.
Листопадна и зряла. За последно щастлива...
Тази късна любов не вини. Не ревнува.
Доверчиво във мрака ръката ти стиска.
Даже късна и есенна, но тя съществува.
Тиха нежност. Но жива. И до болка е истинска...