Тази моя душа ненаситна

19 may 2010, 18:55

Poesía » Otra

791 0 4

все си търси от кой да открадне.

По света разпиляна се скита.

Де що види се мъчи да грабне.

От небето с две рижави плитки

Слънчо влюбен завихря земята.

Ручей вие в косите си китки.

Вятър радостно пляска в листата.

По нивята раздърпана шапка

се търкаля сред есенна слама.

Изрусяло бостанско плашило

ме подканя да стана голяма.

Най-спокойно се „пипа" по пладне.

Пъхам в джоба си шепа надежда!

Все си търси от кой да открадне

тази моя душа безметежна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.