31 mar 2013, 11:56

Тази нощ 

  Poesía » De amor
574 0 1

Тази нощ под луната целувах

устни жарени с нежна упойка.

Пръсти в твоите - топлите вплитах,

като снопове златна ръкойка.


Тази нощ завидя ми луната,

че отдадох ти своето тяло.

Завъртя се дори и земята

и ни стана едно полудяло.


Пощурели под цъфнали клони

ний се любим ненаситно и страстно.

Утре някой за нас ще говори,

но не спирай, целувай ме дълго...


© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??