Тази нощ под луната целувах
устни жарени с нежна упойка.
Пръсти в твоите - топлите вплитах,
като снопове златна ръкойка.
Тази нощ завидя ми луната,
че отдадох ти своето тяло.
Завъртя се дори и земята
и ни стана едно полудяло.
Пощурели под цъфнали клони
ний се любим ненаситно и страстно.
Утре някой за нас ще говори,
но не спирай, целувай ме дълго...
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados