https://www.youtube.com/watch?v=hWEFflO8EQQ#t=39

Тази нощ - заскрежила снага
върху клоните тънки и храсти,
студенее във мен и пробожда с игла
все от спомени - стари болежки.

Чаша вино червено във чаша налях.
С глътки мерих абсурда в живота.
С пръсти сях, със шепи пилях.
Тъй е било писано от съдбата.

Всеки ъгъл във моята стая
е потребен, като живота.
Мога дълго в един да стоя,
скръстила длани в челото.

И на пода раздрала себе си чак до крясък 
самотата да гоня среднощно.
Със очите си, пълни със пясък,
да разплаквам струни в минорно.

В безнадеждността на свойта тъга
тихо шепна кънтящи молитви.
Тази нощ Бог видя самотата
дa се стича по моите клепки.