Тази нощ ги има само очите ти,
големи, дълбоки, тихи, смели...
Сенки вървят през нощта по петите ти,
тихите ти очи, за помощ ли ще закрещят?
Трепет вее тъмните ти коси,
тревожната ти гръд, мъка носи...
Спри се вече, казвал съм ти и преди,
не всеки може да те заслужи!
И той не издържа нали, и той те прокуди...
за подслон отново при мен се връщаш ти...
Този път помни, ще превържа раните ти,
но ако не е за последно, вече другаде иди! ...