Тази песен...
Искам да валят върху ми, като дъжд в изящна есен
Думи, думи, думи, думи да изпрося тази песен,
Да е тук секунда още, с нея да съм надалече
От спокойните си нощи и мигът да бъде вечен.
Тръгва като полъх нежен от крила на пеперуди.
После става вихър снежен, едно цвете да събуди,
Крехко в силната си воля да разчупи ледовете
И със слънцето отгоре то самото да ни свети.
И в деня с живота тича, а във вечерта красива
Тя в косите на момиче спира за да си почива.
После литва във простора със нощта се съгласява
И на влюбените хора падащи звезди раздава.
С любовта на сън прилича, тъжна е след изневяра.
Може само да обича. Може само да е вяра.
И когато на ръба си, и светът се разрушава
Я извикай от съня си, тя ще спре потока лава.
Дим и огън ще разсее, ще намери път, постеля
Истината ще изгрее и тогава във неделя,
Миг преди да тръгне тихо, искам повече от всичко
Аз да съм след нея шепот
Шепот, който те обича.
© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Пепии, Пепии, боговете никога не слизат да се обясняват, за тва пращат ангели :р /нямам предвид Онзи с главната буква/
-
щурак - знам кой е авторът и съм оценила стиха му. мен ме досмеша, че някакъв профил, регнат от 10 часа, му адвокатства. Пиар някакъв.
Петър1 (Петър Димитров) - а де! И аз това питам и отговор не чакам! -
Няма да можеш, Пепи. И сто песни на Димаш да чуеш, ще пишеш, като паленка, като Бисер няма да можеш
А на Мария благодаря, винаги е интересно да се научи нещо повече за хубава творба, като тази -
Значи ли, че и аз като чуя песента на Димаш така ще се вдъхновя, че ще напиша брилянтно стихотворение?
-
Мария, простете ни невежеството и това, че четем ей тъй, ургулешката водоравно и най-вече, че не членуваме и ние в този клуб.
Какво да се прави, никой не е съвършен. Или поне не се ражда такъв
-
Добавих творбата в “Любими”, защото ми хареса. Последният коментар обаче рязко ме издразни. Ние, коментаторите, и братята по перо и оръжия, няма как да знаем кой е Димаш, особено след като не е споменат преди, в, или след текста. Нали така? Точно техническата част е хубаво да се коментира, и каквото му хрумне на човек, но да е свързано с текста.
Та така, и без Димаш, и все още ми харесва стихотворението. А Бисер каквото е искал да каже, явно го е казал. Или пък не. Той си знае, а аз все още продължавам да се чудя защо живи класици публикуват в този сайт, а едно “благодаря” не са изрекли на простосмъртните, които, съвсем между другото пишат доста добре. И коментират.
😉 -
Здравейте. Винаги съм си мислела, че творба на един поет не трябва да се разглежда само откъм техника - рима, ритъм и т.н., но и смислово. Направи ми впечатление от коментарите, че никой не забеляза на кого е посветено стихотворението и че то завършва с акростих. Затова реших, че ако ви пусна линк към една от песните на 26-годишния казахстански певец Димаш Кудайберген, който в случая се явява основен обект на вдъхновение за автора, ще разберете колко красива е творбата на Бисер. И тъй като самата аз съм член на българския фен клуб на Димаш, искам от името на всички мои приятели да благодаря тук на Бисер за топлината, която ни подари с това прекрасно стихотворение. https://youtu.be/xLEQzfqO_l0
-
Красиво написано! Браво!
-
Прекрасна лирика!
Поздравления за творбата, Бисер! -
На мен много ми допада. По принцип, когато нещо ми хареса му давам 5, точно защото съм забелязала, че всички приемат по-малко от 5 за оплюване. Но звездичките са кръстени на мнения и не би трябвало да е обида “Харесва ми -4”.
Аз много харесвам поезията на Бисер и го поздравявам от сърце! -
Ееее! То не може всички таланти на едно място
-
Иска ти се Ама и за това се иска талант
-
Ми той е свободен човек. Може да не иска да коментира. И понеже започнах с признанията, ще си кажа още един мой грях, непростим
Почти винаги забравям да гласувам. Някак не ми попадат в полезрението тези звезди. Изправете ме пред откровенския съд, разгледайте ме на втора инстанция, ако щете ме тричайте, все тая -
Анонимника сигурно ще се зарадва, че ще е по-малко оплют :р
-
Дари, защо да е плюл? Има двама гласували. Единият е дал пет звезди, а другият, доколкото разбирам, с една по-малко. Не знам как точно се смятат, дори не ги забелязвам, но понеже видях коментара ти....
Прекалено ми се струва това избухване, на първо четене.
Сега, когато се замисля, стихото е хубаво, но аз точно в този момент съвсем официално ще дам четири звезди. И то точно, за да си оправдаят кисненето под творбите, милите те
Бисер, прекрасно разбирам музите и нетърпението да публикуваш, когато си вдъхновен, но тези неуместни главни букви под път и над път, ми развалиха цялото удоволствие от прочита. Това, по моему, е лееекинко пренебрежение към читателя. Вярно е, че тук сме едно голямо семейство и отсега моля: прости на старомодната си комшийка, plz
4 звезди-харесва ми. А аз си мислех, че някаква непрежалима стигма, ох! -
Красиво стихотворение!
-
Понякога се чудя що за хора четат в този сайт. Що за човек може да се изплюе на подобна поезия. И не ми казвайте, че всеки си имал вкус. Да ти плюя на вкуса анонимникоо!
-
И в деня с живота тича, а във вечерта красива
Тя в косите на момиче спира за да си почива.
После литва във простора със нощта се съгласява
И на влюбените хора падащи звезди раздава.
..Красиво -
Великолепно!
Браво! Прекрасна поезия!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
