Тази страст е агония -
дрипава и намръщена.
Сто пъти я прогонвах -
сто пъти се завръща.
Сто пъти я убивах
със вампирски куршуми -
всеки път се присмива
и възкръсва по-силна.
Тази страст е безвременна -
няма право на сбъдване,
уж безплодна, а бременна
с всяко мое осъмване.
Сто пъти я проклинах,
сто пъти - пожелавах.
С' себе си, вместо с нея,
сто пъти се прощавах.
Тази страст е безпътна -
гази всички посоки,
тежка е, уж безплътна,
и от меч по-жестока.
Сто пъти ме посече,
сто пъти ме убива.
Във кръвта ми потече
и възкръснах. По-жива.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados