Със зората ми каза да си тръгна,
да избягам надалеч,
защото утрото посреща друга -
не твоя таен копнеж!
Разсъмва се и си отивам,
обличам се под напукалата се зора -
сутрин е студено на разсъмване,
а болката за грешките зове!
Ти каза: "Ще те чакам на свечеряване -
да бъде друго моето лице -
в него да не грее отчаяние,
да удавя спотаеното ми Не!" ...