Автор: Величка Николова -Литатру
Една тъжна жена ми разказва
за отминали слънчеви дни,
за живота в планинската пазва,
гдето всяка тревичка цъфти!
Гдето старата къща я чака
със провиснали дворни врати
и прозорци тъмнеят във мрака,
а пред къщата плачат върби.
Една тъжна жена ми разказва
и за детството в родния край.
Там, приседнала на чардака
как яде с брат си сладък кравай,
гдето младите мама и татко
ги обгрижват със много любов,
гдето зайци подскачат край батко,
гдето птички хвърчат с нежен зов!
Но отминали дни и години…
Тази тъжна жена е пред мен.
Тихо плаче за своите роднини,
черна горест - държи я във плен!
Една тъжна жена ми разказва,
тази тъжна жена плаче в мен
за живота в планинската пазва…
Вятър глухо приглася в рефрен:
- Дълго чакаха майка ти, татко…
посивяха на стария праг!
Не дочакаха тебе и батко…
Разтопи ги тъгата на прах!
Една тъжна жена не говори,
само плаче с горещи сълзи…
Глава свела във родните двори
сам- сама! При кого да върви?!
Една тъжна жена плаче в мрака,
а пред къщата плачат върби…
- Вече няма кой тук да ме чака!
Мила, мамо, поне ти ми прости!
Литатру
(Това и много други стихотворения
са преведени на руски и полски език
и са публикувани в чуждата преса.
Първо ще ги преснимам и когато имам време
ще ги публикувам едно по едно,
ако имате интерес).
© Величка Богданова - Литатру Todos los derechos reservados