Тази вечер остави вратата на сърцето си отворена и ме очаквай... Ще дойда с обич и ще сваля на прага - трънения си венец... Ще ми олекне от пътя дълъг и безумно прашен, по който всяка стъпка в стъпките ти - звън е без да задъхва времето напред!
Ще дойда! Навярно ще е рано призори, когато вън пропеят първите петли... Гласът им гръмко ще звучи - като пробуждане през дните празнични... Вселенски вопли, през времето изплакано насън...
Когато вляза, ще приближа полека до леглото като безплътна сянка, обгърнала пространства вечни и ще приседна тихомълком до платното, върху което си рисувал дълго с думи – стон след стон, за да усетя изгревните багри и нежните ухания на топлите ти мисли преди ... да съмне от любов...
Ще дойда в тази вечер с две устни – птици две, прегърнати с крилете си във полет на ронещи се небеса с парлива нежност и ... в утрото със тях ще те целуна преди пространството да се възпламени ...
Ще дойда, чакай ме в съня си! Обръщам време, и прелиствам мигове през длани докато все към теб се приближавам!
...
(Навън пропяват първите петли!)
До теб съм вече, отвори очи! А светлината в нас - вали, вали ...!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.